пъпкувал

Речник на българския език

1. пъпкувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъпкувал е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъпкувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъпкувал е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пъпкувал — мин. деят. св. прич. м. р.

пъпкувал е производна форма на пъпкувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пъпкувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъпкувал е производна форма на пъпкувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).