пълняло

Речник на българския език

1. пълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълняло е производна форма на пълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пълняло е производна форма на пълнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).