пълнил е

Речник на българския език

1. пълнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълнил е е производна форма на пълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пълнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълнил е е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).