пълнило

Речник на българския език

1. пълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълнило е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пълнило е производна форма на пълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).