пълнили

Речник на българския език

1. пълнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пълнили е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пълнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пълнили е производна форма на пълня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).