пълнила

Речник на българския език

1. пълнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пълнила е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пълнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пълнила е производна форма на пълня (мин. деят. св. прич. ж. р.).