пълнил

Речник на българския език

1. пълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълнил е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

пълнил е производна форма на пълня (мин. деят. св. прич. м. р.).