пълнело

Речник на българския език

1. пълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълнело е производна форма на пълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пълнело е производна форма на пълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).