пълнел

Речник на българския език

1. пълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълнел е производна форма на пълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пълнел е производна форма на пълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).