пълнеело

Речник на българския език

1. пълнеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълнеело е производна форма на пълнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълнеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пълнеело е производна форма на пълнея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).