пълзяла

Речник на българския език

1. пълзяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пълзяла е производна форма на пълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пълзяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пълзяла е производна форма на пълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пълзяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пълзяла е производна форма на пълзя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пълзяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пълзяла е производна форма на пълзя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).