пушнели

Речник на българския език

1. пушнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пушнели е производна форма на пушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пушнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пушнели е производна форма на пушна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).