пушнало

Речник на българския език

1. пушнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пушнало е производна форма на пушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пушнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пушнало е производна форма на пушна (мин. деят. св. прич. ср. р.).