пушил съм

Речник на българския език

1. пушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пушил съм е производна форма на пуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пушил съм е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).