пушил е

Речник на българския език

1. пушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушил е е производна форма на пуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушил е е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).