пушили

Речник на българския език

1. пушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пушили е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пушили е производна форма на пуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).