пушил
1.
пушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
пушил
е производна форма
на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
пушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
пушил
е производна форма
на пуша (мин. деят. св. прич. м. р.).