пушвали

Речник на българския език

1. пушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пушвали е производна форма на пушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пушвали е производна форма на пушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пушвали е производна форма на пушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пушвали е производна форма на пушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).