пушвал

Речник на българския език

1. пушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушвал е производна форма на пушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушвал е производна форма на пушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пушвал е производна форма на пушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пушвал е производна форма на пушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).