пухахте

Речник на българския език

1. пухахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пухахте е производна форма на пухам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пухахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пухахте е производна форма на пухам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).