пустосвахте

Речник на българския език

1. пустосвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пустосвахте е производна форма на пустосвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пустосвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пустосвахте е производна форма на пустосвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).