пустеели

Речник на българския език

1. пустеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пустеели е производна форма на пустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пустеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пустеели е производна форма на пустея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).