пунктирало

Речник на българския език

1. пунктирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пунктирало е производна форма на пунктирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пунктирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пунктирало е производна форма на пунктирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пунктирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пунктирало е производна форма на пунктирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пунктирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пунктирало е производна форма на пунктирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).