пулпираха

Речник на българския език

1. пулпираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пулпираха е производна форма на пулпирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пулпираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пулпираха е производна форма на пулпирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).