пулпирало

Речник на българския език

1. пулпирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пулпирало е производна форма на пулпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пулпирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пулпирало е производна форма на пулпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пулпирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пулпирало е производна форма на пулпирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пулпирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пулпирало е производна форма на пулпирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).