пулпирали

Речник на българския език

1. пулпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пулпирали е производна форма на пулпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пулпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пулпирали е производна форма на пулпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пулпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пулпирали е производна форма на пулпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пулпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пулпирали е производна форма на пулпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).