пулпирал

Речник на българския език

1. пулпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пулпирал е производна форма на пулпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пулпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пулпирал е производна форма на пулпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пулпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

пулпирал е производна форма на пулпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пулпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пулпирал е производна форма на пулпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).