пулило

Речник на българския език

1. пулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пулило е производна форма на пуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пулило е производна форма на пуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).