пукнел

Речник на българския език

1. пукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пукнел е производна форма на пукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пукнел е производна форма на пукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).