пукнало

Речник на българския език

1. пукнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пукнало е производна форма на пукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пукнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пукнало е производна форма на пукна (мин. деят. св. прич. ср. р.).