пръхнел

Речник на българския език

1. пръхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхнел е производна форма на пръхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръхнел е производна форма на пръхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).