пръхкало

Речник на българския език

1. пръхкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхкало е производна форма на пръхкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пръхкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхкало е производна форма на пръхкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пръхкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пръхкало е производна форма на пръхкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пръхкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пръхкало е производна форма на пръхкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).