пръхвали

Речник на българския език

1. пръхвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пръхвали е производна форма на пръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пръхвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пръхвали е производна форма на пръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пръхвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пръхвали е производна форма на пръхвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пръхвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пръхвали е производна форма на пръхвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).