пръхва

Речник на българския език

1. пръхва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пръхва е производна форма на пръхвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пръхва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пръхва е производна форма на пръхвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пръхва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пръхва е производна форма на пръхвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).