пръднел

Речник на българския език

1. пръднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръднел е производна форма на пръдна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръднел е производна форма на пръдна (мин. деят. несв. прич. м. р.).