пръдвал

Речник на българския език

1. пръдвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръдвал е производна форма на пръдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръдвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръдвал е производна форма на пръдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пръдвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пръдвал е производна форма на пръдвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пръдвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръдвал е производна форма на пръдвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).