прошумял

Речник на българския език

1. прошумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прошумял е производна форма на прошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прошумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прошумял е производна форма на прошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прошумял — мин. деят. св. прич. м. р.

прошумял е производна форма на прошумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прошумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прошумял е производна форма на прошумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).