прошумявал

Речник на българския език

1. прошумявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прошумявал е производна форма на прошумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прошумявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прошумявал е производна форма на прошумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прошумявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прошумявал е производна форма на прошумявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прошумявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прошумявал е производна форма на прошумявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).