прошумолил съм

Речник на българския език

1. прошумолил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прошумолил съм е производна форма на прошумоля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прошумолил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прошумолил съм е производна форма на прошумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).