прочувал

Речник на българския език

1. прочувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прочувал е производна форма на прочувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прочувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прочувал е производна форма на прочувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прочувал — мин. деят. св. прич. м. р.

прочувал е производна форма на прочувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прочувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прочувал е производна форма на прочувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).