процитирах

Речник на българския език

1. процитирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

процитирах е производна форма на процитирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. процитирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

процитирах е производна форма на процитирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).