процвилил си

Речник на българския език

1. процвилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

процвилил си е производна форма на процвиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. процвилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

процвилил си е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).