процвилил е

Речник на българския език

1. процвилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процвилил е е производна форма на процвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. процвилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процвилил е е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).