процвилило е

Речник на българския език

1. процвилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процвилило е е производна форма на процвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. процвилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процвилило е е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).