процвилили

Речник на българския език

1. процвилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

процвилили е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. процвилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

процвилили е производна форма на процвиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).