процвилила е

Речник на българския език

1. процвилила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

процвилила е е производна форма на процвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. процвилила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

процвилила е е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).