процвилил
1.
процвилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
процвилил
е производна форма
на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
процвилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
процвилил
е производна форма
на процвиля (мин. деят. св. прич. м. р.).