процвилил

Речник на българския език

1. процвилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процвилил е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. процвилил — мин. деят. св. прич. м. р.

процвилил е производна форма на процвиля (мин. деят. св. прич. м. р.).