процвилели

Речник на българския език

1. процвилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

процвилели е производна форма на процвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. процвилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

процвилели е производна форма на процвиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).