прохъркал

Речник на българския език

1. прохъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохъркал е производна форма на прохъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прохъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохъркал е производна форма на прохъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прохъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

прохъркал е производна форма на прохъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прохъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прохъркал е производна форма на прохъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).