прохриптял

Речник на българския език

1. прохриптял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохриптял е производна форма на прохриптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прохриптял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохриптял е производна форма на прохриптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прохриптял — мин. деят. св. прич. м. р.

прохриптял е производна форма на прохриптя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прохриптял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прохриптял е производна форма на прохриптя (мин. деят. несв. прич. м. р.).